петък, 17 октомври 2008 г.
История на централата
| 1970 г. - Начало на строителството |
| 26.09.1977 г. - Пускане на 1-ви енергоблок |
| 21.12.1978 г.- Пускане на 2-ри енергоблок |
| 03.12.1981 г.- Пускане на 3-ти енергоблок |
| 09.09.1982 г.- Авария на 1-ви енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация |
| 21.12.1983 г. - Пускане на 4-ти енергоблок |
| 26.04.1986 г. 01ч 23мин 40с - Активиране на аварийната защита на 4-ти блок (защитата е активирана от началник смяна в контролната зала) |
| 26.04.1986 г. 01ч 23мин 43с - Активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на 4-ти блок. |
| 26.04.1986 г. 01ч 23мин 49с - Разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положение. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на 4-ти блок. |
| 26.04.1986 г. ~01ч 24мин - Разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2.5км) |
| 22.05.1986 г. - Прието е решение за възстановяване работата на 1 и 2 блок на Чернобилската АЕЦ |
| 01.10.1986 г. - Пускане на 1-ви блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения |
| 05.11.1986 - Пускане на 2-ри блок след приключване на програмата по дезактивация на работните помещения |
| 30.11.1986 г. - Завършване на строежа на саркофага на 4-ти блок (обект "Укритие"). |
| 04.12.1987 г. - Пускане на 3-ти блок след разделяне от 4-ти блок и дезактивация на работните помещения на 3-ти. |
| 11.10.1991 г. - Пожар на Турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на 2-ри енергоблок. |
| 30.11.1996 г. - Окончателно спиране на 1-ви енергоблок. |
| 15.12.2000 г. 13ч 17мин Окончателно спиране на 3-ти енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва. |
Въпреки че от 15.12.2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени, вследствие на Аварията от 1986 год., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през декември 2000, тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок, но дори и след това историята на централата ще продължава да се "върти" около авариралият реактор на 4-ти блок.
Централата в Чернобил
Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да надмине РБМК-1500).
Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.
Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това Игналинският РБМК оцелява. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК тъй като се е считало че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.
На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително бавно и неефикасно. Едва след Чернобилската авария (26.04.1986) се правят достатъчно сериозни анализи които показват че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на Чернобил) и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти.
След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение РБМК реактори. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до Аварията в Чернобил.
Чернобилската авария
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на Чернобилската авария.